Благодаря Ви за вниманието към страницата и форума! Тестовата тема я направих, за да проверя дали работи писането без регистрация. Пробвах да напиша нещо шеговито, но не знаех, че ще изглежда толкова зле... Все пак няма да го променям, защото така пък първата част от Вашето мнение би останала неразбрана.
Това, че самоуправлението (при печеленето на пари, т.е. при ваденето на хляба) изисква висок морал, е нещо, с което съм напълно съгласен и е един от главните ми изводи от писането на дипломната, въпреки че не е сложено в раздел "Извод", а на едно друго място. Мисля си, обаче, че въпросът "има ли обществото ни висок морал" заслужава да бъде разгледан по-подробно, вместо да се дава отговорът "категорично не". Моето мнение, например, което да приемем за чисто субективно и без доказателства, е, че всъщност обществото ни е доста зряло и с високо чувство за справедливост. Говоря не за образите и посланията, които ни заливат от медиите, а за хората, които виждам всеки ден около мен. Мисля си, че моралът ни непрекъснато се повишава и това ще направи възможно самоуправлението в едно недалечно бъдеще
Даването на заповеди мисля, че не се опитвам да избегна. По-скоро искам да избегна това, че винаги едни и същи хора дават заповедите и едни и същи ги изпълняват. Трябва да признаем, че всички си имат своите силни и слаби страни и в даден случай някой може да е по-компетентен от друг, а в друг случай да е обратното. При самоуправлението лидерите могат да се сменят, докато при строгата йерархия няма такава динамика. Един пример, направо от суровата ни действителност, е когато даден управител, който е свикнал да печели професионалните спорове с подчинените си, пренесе този си навик и в неформалните разговори. Въпреки че може би говори пълни измислици, неговите подчинени се съгласяват с него, защото йерархията се е пренесла и в тази сфера на общуването. Така между управителят и подчинените се вмъква една лъжа, която си стои някъде на подсъзнателно ниво и трови живота на всички, докато ако се беше приел принципът на самоуправлението, че в ситуацията "неформален разговор" пръв е зевзекът на компанията или пък най-прав е най-знаещият по темата на разговора, този проблем в отношенията нямаше да бъде допуснат.
Дано не съм засегнал някой управител с последния пример

Всъщност днешните управители правят добра разлика между формални и неформални разговори, но това беше за по-нагледен пример. Ако вместо неформален разговор вземем някаква професионална област, с която управителят не е много наясно, се получава аналогична ситуация.